Гърция vs Северна Македония

Днешното пътешествие ще е по-различно, както подсказва и самото заглавие. Ще ви заведа до две от нашите мили съседки, близки по култура, история и традиции, но същевременно много далечни във възгледите си и интерпретацията на миналото. Става дума за Гърция и Северна Македония, които посещавах за пореден път при това ми пътуване през декември 2019-та, но с идеята за едно по-нетипично пътуване. Останете с мен до края, за да разберете кои са тези мистериозни локации!

Залезът в Гърция.

С най-добрия ми приятел, като видни любители на Балканския бит и култура, често сме поемали по раздрънканите пътища на родината и съседните държави. Но имаше едно място, което нито един от двамата не беше посещавал, затова в разговор какво може да правим през почивните дни ни озари чудестната идея да предприемем този 6 часов преход до Метеора, Северна Гърция. Тръгнахме от София в ранния следобед на един топъл декемврийски ден, толкова топъл, че зимното слънце блестеше в очите ми през целия път по автомагистрала “Струма” чак до Гърция. От последния път, когато бях ходил до южната ни съседка бяха изминали близо 4 години и ми направи много добро впечатления колко по-бързо и безопасно е станало пътуването натам.

Тъй като вече ставаше късно решихме да не продължаваме до Метеора, а да се отбием до град Костур на едноименното езеро, където да пренощуваме и на следващия ден да продължим към основната ни цел. След като се настанихме в хотела на брега на езерото, излязохме за вечеря и разходка из кълдаръмените му улици. Напомняше ми на Мелник или Търново, или който и да било възрожденски град с типичните къщи от предосвобожденска България. Моят приятел ми разказа, че тази част от гръцката Македония е била населена със смесено население, като е преобладавало българското или “славофоните”, както го наричат гърците. И не закъсняха и доказателствата за това. Видяхме един местен оркестър, който се прибираше след представление и помежду си говореха на диалект, които ние разбирахме. След дълга разходка по брега на езерото и премръзнали от студ се прибрахме в хотела, защото на следващия ден ни очакваше дълъг преход.

Тръгнахме по обяд за Метеора, макар да знаехме, че някой от манастирите затваряха в 14ч. Пътят след като свърши магистралата скандално много напомняше на който и да било път в планинските райони на България и беше осеян с дупки и остри завои, но това не ни отказа и достигнахме крайната цел малко преди 14ч. Беше невероятно! Гледката, когато се приближаваш към величествените скали, по които трудно улавяш с око малките силуети на манастирите, е меко казана божествена! Пътуването си заслужаваше, макар да успяхме да влезем и да разгледаме само един от тях. Направи ни впечатление, че една част от тях не изглеждаха толкова старинни и автентични, а се дострояваха в момента. Но магията на мястото е неописуема и бих се върнал пак, за да пренощувам там. Беше време да потегляме отново към следващата ни спирка – Охрид.

Пътят през Гърция до Северна Македония вече не ми изглеждаше толкова лош, защото след като минахме границата, международното трасе се превърна във второкласен път осеян с препядствия, а за капак беше паднала и “темна мъгла”. Разполагахме с флашка със стари песни, откъдето моят приятел изрови едноименната песен в изпълнение на Слави Трифонов и Куку бенд, което ни подейства ободряващо и ни развесели. Стигнахме Битоля, един от най-големите градове в Северна Македония, където решихме да вечеряме преди да продължим за Охрид и да се разходим из централната му част. Имаше доста запазени, но зле поддържани старинни къщи от края на 19-ти/началото на 20ти век по главната пешеходна улица, която макар задушливия дим на смога, беше пълна с хора. Беше доста студено, а и ни чакаха още седемдесетина километра, затова продължихме по пътя си.

В Охрид пристигнахме към 20ч местно време, бяхме спечелили един час при преминаването на границата със Гърция, тъй като Северна Македония се намира в зоната на централно европейско време. Настанихме се в квартирата, която запазихме преди да преминем границата и бързо излязохме за среднощна разходка. Старият град беше пуст и дори изглеждаше малко подтискащ от липсата на хора и гъстата мъгла, която го обвиваше. Не видяхме почти нищо, затова решихме да изпием по един чай и да ходим да си починем.

На другата сутрин станахме рано и имахме целия предиобед, за да разгледам стария град. Бях запланувал да влизам по музей и старинни църкви, но невъзможността да се плаща с карта и оптимизмът ми, който ме накара да не си обменя динари, ме възпрепятстваха. Затова разгледахме, доколкото успяхме сградния фонд отвън, но времето не беше подходящо за снимки, затова и не направих много. Трябва да се върна през месец, в който има повече слънце и можеш да се насладиш на езерото и панорамата от възрожденски къщи. Обстановката ми се стори доста провинциална, защото от къщите миришеше на айвар, а улиците бяха неподържани и кални. Мъглата, макар и вече по-рядка също не допринесе за нашето приятно прекарване, затова по обяд поехме обратно към София пресичайки Северна Македония от край до край.

Тук слагам точка, за да ви разкажа повече друг път, когато ще посетя тези места при по-благоприятни климатични условия. Надявам се идеята за дълъг уикенд при съседите да ви е допаднала и ако вече сте посетили тези места, да ви е било интересно да се върнете с мен! А докогато стане време за следващия пътепис не забравяйте да проверявате редовно страницата ми във Facebook за много нови снимки от различните ми пътешествия по света! Благодаря!

”Света София” в Охрид.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s