Люлката на Ренесанса в Европа съвсем подходящо носи името Флоренция, което идва от латинското Florentia – цветуща. И наистина е такава! Жива, заредена с много енергия, красива и романтична. Макар да прекарах само един ден там, имам много какво да разкажа, затова останете с мен до края на тази разходка.
Пристигнахме в една ранна юнска утрин с влака от Милано, през не толкова далечната 2014 година, на главната гара Firenze S.M.N. Щяхме да прекараме целия ден в Флоренция, защото влакът за връщане беше чак в 21ч. Времето през юни в тази част на Италия е страхотно, защото вече се усеща настъпващото лято, но все още може да се разхождаш без да получиш слънчев удар.
Планът ни беше много стегнат и изчислен почти до последната минута, имахме около 12 часа в перлата на Тоскана и никакво време за губене. Дали е възможно да се види всичко за толкова време? Не е ли малко наивно да си вярваш, че ще успееш да посетиш 3 музея, безброй площади и църкви? Сега ще видите!

Малките извити улички сами ни поведоха от гарата до флорентинското бижу – катедралата Santa Maria del Fiore. Една от най-важните религиозни постройки в цяла Италия, заради размерите и сложността на изпълнение на купола ѝ, проектиран от Брунелески. Името ѝ в превод от италиански означава “Дева Мария с цветето”. Освен пищно облицованата фасада с мрамор, препоръчвам да разгледате и Баптистерия. Кулата на Джото е още една от забележителностите на площад Дуомо, обаче за мен трябва да посетите една друга кула, за която ще ви разкажа след малко.
Съвсем наблизо се намира Palazzo Vecchio или Старият дворец. Доминиращ със средновековната си фасада целия площад Синьория (Piazza Della Signoria), който е като един музей на открито! Не знаех накъде да насоча обектива. Имаше толкова много интересни за мен места, които исках да хвана с обектива, че в един момент просто трябваше да седнем и да си починем, без камера в ръка…
На площада и в близките улички има много ресторанти, където можете да опитате местни специалитети, като например известния Флорентински бистек.
Както ви обещах, ще стане дума за едно от най-добрите места, където да си направите снимка като от картичка с красивата катедрала на Флоренция. Това е Старият дворец. Но преди да стигнем до върха на кулата му, ще се разходим из величествените му зали и тайни местенца.
Входната такса за музея можете да видите на страницата на двореца:
http://museicivicifiorentini.comune.fi.it/en/palazzovecchio/
Пред двореца не забравяйте да разгледате Лоджата Ланци (Loggia dei Lanzi) с много шедьоври на ренесансовите великани. А ако не ви се плаща специален вход за Галерията на Академията само за да видите известната скулптура на Микеланджело – Давид, то едно копие ви очаква, там където е стоял оригиналът почти 400 години – пред Стария дворец. От ляво на Давид и леко в страни от двореца, на самия площад се намира може би най-красивият фонтан на Флоренция – фонтанът на Нептун.
За тези, които обичат картинните галерии имам добри новини! Във Флоренция се намира една от най-добрите. Галерия “Уфици” (uffizi – офиси) е сграда от 16ти век, която още през 18ти век е отворена за посещения от широката публика и през годините се утвърждава като един от най-известните музеи в света. В галерията можете да видите платна на Тициан, Караваджо, Ботичели, Микеланджело, Рембранд и много други.
https://www.uffizi.it/en/the-uffizi
Флоренция е разположена на двата бряга на река Арно. През годините са строени много мостове, но един от тях се е превърнал в символ на града. Името му е Ponte Vecchio. Покритият мост от 1345г. е известен с малките магазинчета и коридорът “Вазари”, който свързва “Уфици” с двореца “Пити” – нашата следваща спирка.
Дворецът “Пити” (Palazzo Pitti) е най-големият във Флоренция и днес е приютил много музеи, но аз ви препоръчвам разходка из градините “Боболи” (Giardino di Boboli). Сянката под вековните дървета, правите и дълги алеи с множество статуи са прекрасно място за почивка и спасение от горещините през лятото. Ако все пак сте решили да разгледате и някои от музеите, ви оставям линк с официалната страница на двореца:
https://www.uffizi.it/en/pitti-palace
https://www.uffizi.it/en/boboli-garden
За завършек на на дългия ден избрахме да гледаме залеза с една от най-живописните гледки – панорамата на Флоренция! Мястото се казва Piazzale Michelangelo и съм сигурен, че ще ви хареса. А ако сте късметлии, ще можете да се насладите на музика на живо от някой градски музикант! Оставям снимки:
Флоренция е прекрасен град! За финал ще ви разкажа за синдрома на Стендал или още известен като хиперкултуремия. За първи път е описан през началото на 19ти век от френския писател Стендал, когато посещава Флоренция, а симпромите му са сърцебиене, ускорен пулс, главозамайване и дори може да се стигне до халюцинации, когато дадено лице е изложено на гледане на изкуство от огромно лично значение. Ако моят пост не ви е отключил синдрома на Стендал, последвайте страницата ми във
Facebook и не забравяйте да споделите тази публикация с приятели!
Like this:
Like Loading...