Няма как да не сте чували за Дубай, шейховете, горещото време и лукса, но дали това е цялата истина? Аз имах доста кратък, но пък бих казал достатъчно интензивен престой там, за да усетя пулса на това арабско емирство. Останете с мен до края за да научите повече за моите впечатления от Дубай!
След толкова години в авиационния бранш, за първи път ми се отдаде възможност да посетя Дубай чак сега. Ако трябва да съм честен, никога не ми е било фикс идея, защото предпочитам друг тип туризъм. Но аз съм на принципа, че колкото повече места посещава човек, толкова по се обогатява, затова когато видях в графика си полета до Дубай дори бих казал, че се зарадвах.
Дубай е сравнително близо до Европа, полет от България например трае около 5 часа. Аз оперирах полета от Осло, Норвегия, който беше с продължителност 6 часа. В Дубай кацнахме в 9 сутринта. Беше облачно, но влагата се усещаше по кожата, а по небето се виждаше нещо средно между облаци и сутрешна мъгла. По-късно през деня времето стана по-горещо, а това на свой ред изгони облаците.
От компанията ни настаниха в много красив петзвезден хотел в близост до основните забележителности на града. След като си взех бърз душ и се настаних, трябваше да побързам да излизам, защото имах среща с една моя приятелка, която от доста време вече живее и работи в Дубай, за да ме разведе насам натам.
Започнахме от така популярния мол. Напълно ги разбирам, че са се погрижили да не липсват забавления в него, защото при тези температури навън, единственото, което можеш да правиш е да се мотаеш в моловете. А този наистина е мола на моловете. Не успях да го разгледам целия, а и нямах особено желае. Не съм от хората, които обичат да пазаруват. Това, което ми хареса най-много беше фонтана със скулптурите на хора, все едно гмуркащи се измежду водните струи. Имаше и аквариум с големи риби, които можеш да разгледаш срещу определена такса, но като част от маркетинга, едната му стъклена стена е разположена така, че да приканва посетителите да си платят и да се спуснат до морското дъно.
Сред другите атракции, които видях, са ледена пързалка, ревю на живо и арабски пазар. Ще се спра на последното, защото ми направи впечатление. Сред модерния интериор на мола, една табела те насочваше към пазарската чаршия, която на арабски се нарича сук. Предлагаха се всевъзможни златни и сребърни бижута, обсипани със скъпоценни камъни, но това, което искам да споделя с вас е атмосферата. Тя липсваше. Имаше опит за стилизиране и хиперболизиране на орнаменти от арабската архитектура с цел придаване на помпозност, но това, което липсваше според мен е автентичност. Усетих тази липса и на други локации.
След разходката в мола, с моята приятелка излязохме навън пред езерото с фонтаните и най-високата сграда в света Бурдж Халифа. Тя е наистина впечатляваща, не само с размерите, но и с архитектурата си. Много е трудно да я поберете на снимка, не знам какво ще правим след някоя друга година, когато построят още по-висока. Тази зона може би е като центъра на Дубай, макар това понятие там да липсва. От всички страни на езерото са разположени ресторанти и барове с гледка към фонтаните и небостъргача. А вечер след като се стъмни за посетителите има спектакъл на всеки 30 минути под звузиците на класическа музика. Останах очарован и от фонтана, макар до голяма степен да ми напомняше за този пред хотел “Беладжио” в Лас Вегас.
През останалата част на деня отидохме до известния плаж Джумейра, където се разходихме и хапнахме в един ливански ресторант. За плажа мога да кажа, че беше доста чист, подреден, озеленен, с чадъри и места за хранене, но нещото, което ми направи по-голямо впечатление беше опита за пресъздаване на градска среда. Всички тези неща, които до скоро са били чужди, сега изведнъж трябва да се направят, да се догони Запада, да се покаже, че и там се живее добре, макар жените им още да носят бурки. Имаше сгради с цели изрисувани стени като в Маями например, но на място като Дубай този тип изкуство някакси според мен не пасва (лично мнение). На много места в Дубай си личи грандоманията и опита за подражание на САЩ.
С Дубай очевидно не си паснахме, но това не означава, че ако още не сте го посетили, трябва да се откажете. Напротив, съветвам ви да отидете, защото въпреки всичко е интересно как една мечта може да се превърне в реалност насред пустинята, важното е само да има един шейх, който мисли за развитието на страната си. А ако вече сте го посетили, можете да ми оставите коментар кое най-много ви впечатли и хареса там! През останалото време последвайте страницата ми във Facebook за още снимки и интересни истории!
1 Comment