Езерото Титикака

Продължаваме със серията Перу! Този път ще ви кача дори още по-високо, на над 3800 метра над морското равнище, и ще ви разходя из най-високо разположеното плавателно езеро в света. Ще ви срещна и с местните племена, които съхраняват езика и традициите си живи, въпреки че всеки ден контактуват с външния свят. Останете с мен докрая, защото обещавам да бъде много интересно!

Пуно

Отправна точка и най-голям град е Пуно. Ако пътувате из Перу и сте решили да посетите езерото Титикака, то маркирайте върху картата Пуно и започнете да планирате. Самият град няма много какво да предложи като забележителности, защото региона е един от най-бедните, но за сметка на това е един от най-богатите в културен аспект. Целогодишно има много фестивали, а най-известният е този на Девата от Канделария (Festival de la Virgen de Candelaria) през февруари, когато в града се събират повече от 200 формации от региона, със своите традиционни костюми и изнасят представления, свирят и танцуват по улиците в продължение на две седмици! Освен нематериалното богатство, можете да обърнете внимание и на няколкото катедрали в центъра на града и обезателно на Пласа де Армас – централният площад.

Две жени, които продават продукцията на Пласа де Армас.
Олтарът, където централно място заема Девата от Канделария – патрон на Пуно.
Колониална архитектура в центъра на града.
На мен ми беше много интересно, че повечето разпятия бяха облечени или увити с кърпи.
Пласа де Армас.
Катедралата на Пуно отвътре.
Не пропускайте и Ла каса дел Корехидор (La casa del Corregidor), където можете да изпиете по нещо след дълга разходка сред красивата колониална архитектура.
Ла каса дел Корехидор.

След кратката разходка из Пуно е време за същинската част на пътуването – срещата с езерото! Трябва да си вземете организирано посещение, най-практично е да посетите в един ден двете най-отворени общности Урос и Такиле, а можете да останете и да нощувате на един от плаващите острови на Урос например!

Плаващите острови Урос.

Една от фамилиите, които ни посрещнаха.

Само на двадесет минути от пристанището Пуно, върху ръчно направени острови от тотора (така наричат вида папур, който расте там), се намира племето Урос. Те живеят в общности от по няколко семейства и имат нещо като кмет, който да взима решения за комплекс от острови. Всеки остров пък има своя президент, който е избран от семейния съвет и съответно отговаря само за неговата общност.

Общностите и техните островчета.

Показаха ни как се правят островите – дълъг процес, който им отнема години и изисква много труд, а след това трябва и да се поддържа постоянно, слагайки нови пластове тръстика върху старите, опитахме един вид тръстика, чиято вътрешност е месеста и пълна с вода, и ни разказаха истории за бита и занаятите си. Те се занимават с риболов, плетене на всевъзможни неща от листата на папура и продават продукцията си на пазарите на Пуно. В наши дни туризмът също е от основно значение за препитанието им, предлагат турове с типичните лодки направени от папур, имат малки пазарчета, където да си купите нещо за спомен или пък ако искате да изживеете нещо уникално, можете да останете да пренощувате на някой от островчетата.

Местните жени ни посрещат.
Това е растението, чиято вътрешност има високо съдържание на вода.
Тук можете да видите пластовете на плаващия остров и една лодка, направена от местните.
Тотора – папура от езерото Титикака.
Котешка глава като декорация на една от лодките.

Ръчно изработени сувенири.

Още красиви подаръци от общностите.

Остров Такиле.

Множество арки водят към селцето.

Навътре в езерето, може би на 20-30 минути с лодка от плаващите острови, се намира друга общност, която колкото си прилича, толкова се и различава от Урос. Тъй като живеят на истински остров, хората от Такиле се занимават и със земеделие и животновъдство. Там пристигнахме за обяд и трябваше да се изкачим почти до върха на острова, където ни бяха приготвили местна храна и ни я сервираха на една панорамна тераса с изглед към езерото. Незабравимо преживяване и страхотни гледки! След като се наобядвахме, ни запознаха с културата си и някои интересни неща от бита си. Например според вида шапка, която носи мъжът можете да познаете дали той е женен или не, и ако не е според позицията на пискюла става ясно дали си търси жена в момента или още не.

Свириха и танцуваха традиционни танци от техния остров, а една жена ни демонстрираше как тъкат на малък преносим стан. Бяха много любезни и отзивчиви, също като и общността Урос, един от начините да се издържат е туризмът, затова ако можете да си купите нещо за спомен, това е добър метод да стимулирате местната икономика. След като ни оставиха време да се разходим по малките калдъръмени улички, беше време да се връщаме обратно към Пуно.

Пътят към върха.
Мъжете сами трябва са си направят шапката.
Вкусната пъстърва от езерето.
Двама от нашите домакини на остров Такиле.

Презентация на тъкане на хоризонтален стан.

Под звуците на музика.

Показаха ни и как се приготвя шампоан от едно растение, което вирее на острова.

И как се плете.

Без значение от пола.

Имаше и малки пазарчета, където можеш да си купиш нещо за спомен.

Животните са много важни за общностите и от тях получават продукти от първа необходимост и вълна за да плетат.

Заети жени на площада.

Така завършвам моя разказ за последната дестинация от Перу – езерото Титикака, останалите 4 пътеписа можете да прочетете в блога ми, а за снимки от още много интересни места по цял свят, последвайте страницата ми в Facebook.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s