Арекипа, Перу

Март месец пак ви връщам в любимото ми Перу, този път, за да ви запозная с една не толкова популярна, но пък много красива дестинация. Аз никога не бях чувал за този град, предполагам и вие. Може би защото Латинска Америка ни е много далече и познанията ни относно тяхната география, история и култура са по-повърхностни. Но точно, защото не знаех нищичко, когато отидох се влюбих. Прочетете статията докрай, за да се убедите сами!

Пласа де Армас, Арекипа.

Накратко за Арекипа

Градът е разположен на юг от столицата Лима, на 2,300 метра над морското равнище и е заобиколен от три вулкана, най-известният от които се казва Мисти и ще стане дума за него по-надолу. Основан е през колониалната епоха и бързо се е превърнал в голям град със заможно население. Наричат го “La ciudad blanca” – белият град, заради вида камък, от който са направени по-голяма част от сградите, а историческият му център е като архитектурен резерват, със своите красиви къщи на по стотици години и големите камбанарии на църквите, внасящи още повече романтицизъм в картината.

Знамената на Арекипа и Перу, а за фон – вулканът Мисти.
Красивият исторически център на Арекипа.
Още от центъра на града. В десния ъгъл се вижда музеят на Пиското – традиционна перуанска спиртна напитка.

Пласа де Армас

Започвам от самото сърце на Арекипа. Какво в повечето градове в Перу (виж Лима и Куско), централният площад се нарича “Пласа де Армас” и там винаги гордо стой градската катедрала. Специалното на този площад в Арекипа е че той е изцяло в бяло, а озеленената градина в средата контрастира дори още повече на белите каменни фасади. За фон величествено стоят вулканите, сякаш посипани със сребърно-розов прашец и карат, катедралата да изпъква. Трябва да го видите по залез, когато небето се обагря във всички нюанси на червено-розовата гама и слънцето се отразява в бледия силует на вулканите.

Панорамна снимка на Пласа де Армас, Арекипа.
В средата стой шадраван, както в Куско и Лима.
Величествената фасада на катедралата.
И красивият бароков интериор.
Катедралата е дори още по-красива вечер, когато е осветена.

Манастирът Санта Каталина

Град в града. Така наричат този колониален комплекс, разположен само на няколко преки от централния площад. Ние наехме гид, който да ни разкаже повече за историята на манастира и останахме силно впечатлени. Създаден като женски девически през 16ти век, с годините се разраства толкова, че на обитателите му не им се е налагало да контактуват с външния свят изобщо, тъй като са имали всичко вътре. В миналото в Перу е било въпрос на престиж да изпратиш втората си дъщеря в манастира Санта Каталина. Заможните семейства дори са си позволявали да я изпратят с прислужница, която да и готви и чисти в самостоятелната им къща в пределите на комплекса, докато дъщерята се моли за добруването на рода си. Манастирът е тематично разделен на улици с имена на испански градове, поради приликата си с тях. А тъй като Арекипа е силно земетръсна зона, главната църква в комплекса наподобява архитектурата на джамия, защото няколко пъти е падала при земетресение.

“Толедо” и белият купол на църквата.
На входа на манастира стой надписа “Silencio” в превод “Пазете тишина”.
Улица “Кордоба”.
Същата тази улица.
Красиво фонтанче на един от площадите в комплекса.
А така изглежда гледан от високо от един от покривите.
Един от вътрешните му дворове патио в синьо.
А в тази красив градина можете да седнете и да изпиете по едно кафе.
Интересен факт е, че когато умирала някоя от монахините, правели нейн портрет в ковчега, който в последствие давали на семейството ѝ.
Пред стените на манастира по залез.

Музеят с мумията на Хуанита

Може би сте чували за мумиите от Андите. Такива са намирани много през годините и на различни места. По цяла случайност една експедиция в близост до Арекипа в една от планините с целогодишна ледена шапка, при топенето се открива част от лицето на Хуанита. Така я намират и изваждат от леда, за да можем да се докоснем до нея. Тя се съхранява в охладителна витрина, която изцяло да наподобява условията, които са я съхранили стотици години в планината. Била е принесена в жертва, като за произхода и се смята, че е знатен, поради дрехите и короната от пера, с които е погребана. В музея не може да се снима.

Затова ще ви покажа снимки от друга къща-музей, която посетихме и ни впечатли много с красивите си мебели и архитектура.

Трапезарията.
Медальони с Дева Мария.
Ангели.
Красивият двор.
Едно много интересно италианско бюро.
Детайл от фасадата.

Както вече съм казвал не един път, времето никога не е достатъчно, за да се види всичко и с тези забележителности не се изчерпва Арекипа. На мен много ми хареса да се разхождам по павираните улици, измежду белите колониални фасади и да опитвам вкусните традиционни ястия в местните ресторанти. Сега ви оставям да се насладите на още кадри от Арекипа и се надявам разходката да е била приятна.

Пазарче за сувенири.
Вътрешен двор на друга къща-картинна галерия.
Експонат от музея, чиято декорация ми напомня силно на мотиви от Чипровския килим.
Чолита, която тъче типичните разноцветни платове.

Красива ъглова фасада.

Богато декорирана фасада.

Вътрешният двор на един хубав ресторант.

Две жени със своите алпаки.

Така завършвам този разказ за белият град Арекипа, а вие не пропускайте да прочетете и другите разкази за приключенията ми в Перу тук в моя блог. А на страницата ми във Facebook всеки ден публикувам нова снимка от някое интересно място по света!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s