Март месец пак ви връщам в любимото ми Перу, този път, за да ви запозная с една не толкова популярна, но пък много красива дестинация. Аз никога не бях чувал за този град, предполагам и вие. Може би защото Латинска Америка ни е много далече и познанията ни относно тяхната география, история и култура са по-повърхностни. Но точно, защото не знаех нищичко, когато отидох се влюбих. Прочетете статията докрай, за да се убедите сами!
Накратко за Арекипа
Градът е разположен на юг от столицата Лима, на 2,300 метра над морското равнище и е заобиколен от три вулкана, най-известният от които се казва Мисти и ще стане дума за него по-надолу. Основан е през колониалната епоха и бързо се е превърнал в голям град със заможно население. Наричат го “La ciudad blanca” – белият град, заради вида камък, от който са направени по-голяма част от сградите, а историческият му център е като архитектурен резерват, със своите красиви къщи на по стотици години и големите камбанарии на църквите, внасящи още повече романтицизъм в картината.
Пласа де Армас
Започвам от самото сърце на Арекипа. Какво в повечето градове в Перу (виж Лима и Куско), централният площад се нарича “Пласа де Армас” и там винаги гордо стой градската катедрала. Специалното на този площад в Арекипа е че той е изцяло в бяло, а озеленената градина в средата контрастира дори още повече на белите каменни фасади. За фон величествено стоят вулканите, сякаш посипани със сребърно-розов прашец и карат, катедралата да изпъква. Трябва да го видите по залез, когато небето се обагря във всички нюанси на червено-розовата гама и слънцето се отразява в бледия силует на вулканите.
Манастирът Санта Каталина
Град в града. Така наричат този колониален комплекс, разположен само на няколко преки от централния площад. Ние наехме гид, който да ни разкаже повече за историята на манастира и останахме силно впечатлени. Създаден като женски девически през 16ти век, с годините се разраства толкова, че на обитателите му не им се е налагало да контактуват с външния свят изобщо, тъй като са имали всичко вътре. В миналото в Перу е било въпрос на престиж да изпратиш втората си дъщеря в манастира Санта Каталина. Заможните семейства дори са си позволявали да я изпратят с прислужница, която да и готви и чисти в самостоятелната им къща в пределите на комплекса, докато дъщерята се моли за добруването на рода си. Манастирът е тематично разделен на улици с имена на испански градове, поради приликата си с тях. А тъй като Арекипа е силно земетръсна зона, главната църква в комплекса наподобява архитектурата на джамия, защото няколко пъти е падала при земетресение.
Музеят с мумията на Хуанита
Може би сте чували за мумиите от Андите. Такива са намирани много през годините и на различни места. По цяла случайност една експедиция в близост до Арекипа в една от планините с целогодишна ледена шапка, при топенето се открива част от лицето на Хуанита. Така я намират и изваждат от леда, за да можем да се докоснем до нея. Тя се съхранява в охладителна витрина, която изцяло да наподобява условията, които са я съхранили стотици години в планината. Била е принесена в жертва, като за произхода и се смята, че е знатен, поради дрехите и короната от пера, с които е погребана. В музея не може да се снима.
Затова ще ви покажа снимки от друга къща-музей, която посетихме и ни впечатли много с красивите си мебели и архитектура.
Както вече съм казвал не един път, времето никога не е достатъчно, за да се види всичко и с тези забележителности не се изчерпва Арекипа. На мен много ми хареса да се разхождам по павираните улици, измежду белите колониални фасади и да опитвам вкусните традиционни ястия в местните ресторанти. Сега ви оставям да се насладите на още кадри от Арекипа и се надявам разходката да е била приятна.
