Планирането на пътуване до Южна Америка може да е трудно и да отнеме доста време, но пък си заслужава всяко усилие. В предишния пост ви разказах за Куско, Перу – столицата на инките, а днес ще ви дам основни съвети за оцеляване в джунглата, как да се придвижите и какво да посетите в изгубения град на инките – Мачу Пикчу. Разбира се всичко ще бъде придружено с много снимки и личните ми впечатления. Приятно четене!
1. География и климат на Перу
Перу обхваща доста голяма територия в Южна Америка и поради тази причина има голямо разнообразие на растителната и животинската среда, климата, културите, които се отглеждат и храните, които се приготвят. Лима например се намира на брега на Тихия океан и климата се води пустинен. Валежите липсват, температурите през деня са много високи, а през нощта падат значително и трябва да си носите яке. Мачу Пикчу пък се намира в джунглата, там има два сезона сух/висок (април – октомври) и дъждовен/нисък (ноември – март). Голяма част от хората предпочитат да го посетят през сухия, защото така си гарантират безоблачно небе, но пък тогава всичко е по-скъпо и по-препълнено с туристи. Аз избрах последните дни на ноември, защото тогава не е точно пика на дъждовете и ако вали не е за дълго. Дори бих казал, че изобщо не сгрешихме, защото времето беше страхотно, имаше облаци, които придаваха допълнителна мистериозност и красота, а заради влажността всичко беше по-зелено и контрастиращо.
2. Планиране
В моя случай не беше точно планиране, защото всичко стана много бързо. Видах евтини билети и питах другарите ми дали им се ходи в Южна Америка, те съответно се съгласиха и изведнъж имахме билети, без да знаем изобщо как ще организираме пътуването. Тъй като Перу е доста туристическа дестинация и ние говорим испански, а и единият от моите приятели е перуанец, нямахме никакъв проблем да се ориентираме в интернет и за един следобед успяхме да направим план за местата, които искаме да посетим, да запазим хотели, да си купим самолетни билети и естествено да планираме пътуването до Мачу Пикчу.
Повече за самото пътуване до Мачу Пикчу:
Отправна точка е Куско, откъдето тръгват повечето турове. Можете да си купите организиран или сами да се опитате, не са много скъпи, но в повечето случаи са 1 пълен ден: тръгва се сутринта рано ( автобус+влак около 4часа) и връщането е късно вечерта, като имате целия следобед в Мачу Пичу. Ние преценихме, че не желаем да е толкова екстремно, затова си го организирахме с една нощ в селото на Мачу Пикчу – Агуас Калиентес, името в превод от испански означава “топли води” и в селото има няколко места с горещи извори и басейни. Именно там прекарахме следобеда след като пристигнахме и останахме доста доволни! На следващия ден станахме рано и се качихме на Мачу Пикчу с автобус, който тръгва на всеки 10 минути от селото.
3. Кратка история
Градът не е нито толкова стар, нито толкова важен като Куско например, но интересното при него е самото разположение в сърцето на Андите и на върха на една планина, заобиколена от безброй много планини. Основан е през 15ти век и е западнал края 16ти, като испанските конкистадори никога не го откриват, сведения обаче сочат, че са го търсили доста, но поради сложното си разположение в труднопроходимата джунгла остава скрит за света до началото на 20ти век. Местните са знаели, че има останки от крепост на инките в планината, но никой не си е правил труда да екскавира, докато един американски учен не се впуска в приключението на живота си, за да направи откритието на века. От тогава Мачу Пикчу добива световна слава и се превръща в символ на цяла Латинска Америка, а преди няколко години беше обявен и за едно от 7те чудеса на новия свят.
4. Практични съвети
Може би най-важната глава от тази ми статия ще е тази с практичните съвети. Ако пътувате към Мачу Пикчу задължително се информирайте за времето, колко градуса ще бъде, дали е сухо или влажно, за не се окажете в ситуация без яке в сухия сезон например и да умирате от студ, или пък с много дебело яке в дъждовния, когато през деня е много топло и с огромна влажност. Облечете се с удобни дрехи и най-вече с удобни обувки. Разходката из цитаделата е изцяло върху оригиналните настилки от периода на Империята на инките, пълно е със стъпала, камъни и така нататък, затова за личната ви безопасност и комфорт ще е най-добре, ако се чувстване удобно, макар и не толкова красива. Не носете много багаж, защото има лимит на големината на чантата, с която можете да влезете, аз бих препоръчал малка чанта/раница, която да побере връхна дреха, бутилка вода и нещо за хапване. Може да вземете екскурзовод на входа, който срещу определена фиксирана цена да ви разведе и обясни всичко от до, в нашия случай имахме подробен пътеводител и решихме да не харчим излишно. В самата цитадела няма тоалетни, затова най-добре да посетите тези на входа.
От личен опит ви препоръчвам да не посещавате Уайна Пикчу (Wayna Picchu), защото ако не сте спортна натура и не тренирате, няма да можете да се справите. Става дума за планината, която се намира в непосредствена близост до града и е имала религиозен характер. Изкачването става по малки каменни стъпала от времето на инките, като към края денивелацията е 90 градуса, иначе казано катериш се по отвестна скала, но няма връщане назад, защото е еднопосочно. Ние осъществихме прехода за около 2 часа и 30 минути, тъй като спирахме за доста почивки. Няма вода, на места няма и сянка. Гледката е много красива, но не знам дали си заслужава усилията и потта, а както стана ясно е и доста опасно за хора с проблем с височините. На върха има няколко сгради и храм на инките. А на слизане аз предпочетох за повече сигурност да сядам на всяко стъпало, тъй като ме беше страх от гледката под мен.
В превод от кечуа Мачу Пикчу означава “млада планина”, а Уайна Пикчу пък е “стара планина”. А типичната панорама, която сме свикнали да виждаме по картичките, ако бъде завъртяна на 90 градуса е оприличавана на лице на инка. Ще направя показна.
С този любопитен факт приключвам статията за Мачу Пикчу и оставям въображението ви да обрисува картините на тази мистична цитадела, сакрално място за инките и техните наследници, които все още населяват цялата верига на Андите. Надявам се да сте успели да се пренесете с мен и да усетите тръпката и магията на доскоро “изгубеният град”, който макар и изоставен преди стотици години, днес живее нов живот като световна забележителност.
Последвайте ме и във Facebook, където ще намерите още снимки и разкази от всякакви места по-света. А следващия месец ще ви отведа на север, но за сега ще запазя дестинацията в тайна.
