Куско, Перу

Куско се намира във вътрешността на Перу, в самото сърце на Андите, заключено между Амазонската джунгла и бреговете на Тихия океан. По времето на империята на инките, Куско е бил тяхната столица, следи от което могат да се видят навсякъде. Инките са били майстори на длетото и доминиращо в тяхното строителство са били едноетажните къщи от големи перфектно оформени камъни, така че да се напасват един с друг. Поради тази причина, когато идват конкистадорите, те не разрушават градовете им, а само ги надграждат с по още един етаж, по начина познат им от Европа.

Започвам така разказа си днес, защото искам да направя паралел и с нашата реалност, със това че няма нужда да мразим миналото, защото така не променяме абсолютно нищо. Напротив, трябва да го уважаваме, познаваме и да гледаме на него от дистанцията на времето, защото то може само да ни научи и обогати, а омразата не е трябва в никакъв случай да е водеща в прочита на историята. Единственото, за което трябва да ни служи миналото е като основа, върху която да стъпим и да надграждаме.

Първи впечатления

След като слязохме от самолета на летището в Куско ми се наложи да седна. Не ми се виеше свят или да съм бил замаян, но усещах, че не се чувствам на сто процента и исках малко да се адаптирам преди да продължим. Все пак за първи път стъпвах на такава височина (3400м над морското равнище). На излизане от тернимала ни посрещнаха местни туристически агенции, които освен че искаха да ни продадат някой тур, раздаваха листа от кока, растението, което местните дъвчат постоянно, за да се чувстват по-добре на тези височини.

Взехме такси до хотела, където пък ни посрещнаха на рецепцията с чаша чай от същото това растение. За мен чая е доста по-приятен начин за приемането му, отколкото дъвченето на листа. Хотелът ни беше в самия исторически център на града, на две пряки от “Пласа де армас” – централния площад и представляваше една такава сграда, като споменатите по-горе, с първи етаж, очертан от старите каменни сгради на инките и надстроен втори, в колониален стил, а в сърцето на сградата се намира характерното римско “патио” с фонтан, начин на структуриране на сградите широко разпространен в целия латински свят.

Беше около 10 сутринта, затова решихме да отидем да закусим в едно от кафенетата с гледка към катедралата. Там си поръчах чай от муня – разновидност на ментата, и ми хареса много, защото ти слагат самото изсушено стръкче в каничката, и сандвич с риба тон, който беше много вкусен! А гледката, която се откриваше към площада в комбинация с добрата храни ни остави безмълвни. Мисля в бъдеще да публикувам и статия за някои от любимите ми перуански ястия, десерти, плодове и напитки, затова за сега спирам със снимките на храна.

Първия ден решихме да не правим много и да не се натоварваме, тъй като не знаехме как ще ни се отрази надморската височина. Затова се разходихме из близките забележителности и малки пазарчета около централния площад.

На много места в града ще срещнете местни жени, облечени в традиционните шарени носии от зоната на Куско и много от тях водят лама или агънце, видях даже една с котка. Тези три госпожици бяха първите, които видях и без да мисля и може би замаян от височината, се втурнах да се снимам с тях. В последствие, като ми мина опиянението, си дадох сметка, че съм платил за нещо, което не харесвам. От няколко години отказвам да влизам в зоопаркове и всякакви “биорезервати” и т.н. Смятам, че мястото на дивите животни е в естествената им среда и нямам потребност да ги виждам на живо или да си правя глупави снимки с тях, още по-малко да плащам входна такса, която спонсорира места, които ги държат като затворници, дори съм чувал, че на места ги дрогират за да могат да стоят мирни за снимките. Дамите от снимката в Перу се наричат “чолитас” – най-общо казано хора, които съхраняват традициите и говорят езика на инките “кечуа”, а някой от тях имат дори друга религия, сходна с тази на предците си и почитаща бога Слънце и майката Земя. Много от тях имат лама или алпака като домашно животно, както при нас е коня например. Използват ги за пренос на товари, а от пухкавата им вълна правят своите дрехи. Затова до някъде се оправдавам, тъй като тази алпака от снимката вместо модел, можеше да работи по склоновете на планините, пренасяйки картофи например. И все пак, не се снимайте с животни, защото не знаете при какви условия ги отглеждат и колко страдат, за да можем ние да си направим снимка за социалните мрежи…

На много места ще срещнете и свободно движещи се лами и алпака, с които ще можете да се снимате, но трябва са сте предпазливи, защото може да не ви харесат и да ви наплюят.

Манастирът “Санто Доминго” и религиозният комплекс на инките “Кориканча”

Една от най-големите забележителности на Куско е манастирът “Санто Доминго”, издигнат върху храмът “Кориканча” от епохата на инките, за който се твърди, че е бил покрит с златни листове, които испанските конкистадори са пратили за кралския двор в Испания, след превземането на Куско. В наше време манастирът разполага с богата колекция от картини на религиозна тематика от Кускенската школа, която е една от най-известните в Перу.

Църквите на Куско

Ще използвам случая докато съм на религиозна тематика да ви покажа част от останалите храмове в града, които заснех. Почти на всяка пресечка стърчи камбанария и сами можете да си представите какъв е броя на религиозните постройки, затова ще се опитам да поставя само най-интересните.

Общ изглед

Спирам до тук с снимките на църкви и манастири, за да остане време и за другите неща, които са ми харесали в града. Тъй като е разположен в котловина и поради близостта си с планините, можете да се качите на някои от наблюдателните пунктове, където се откриват страхотни гледки. Ние се качихме до Белия Христос – Cristo blanco, от където се виждаше целият град.

Архитектурата

Ако обичате архитектурата със сигурност ще се влюбите в Куско. Ако не ви интересува особено, също ще се влюбите, защото там можете да видите какви ли не сгради. От барокови църкви с пищно украсени интериори (не беше позволено да се снима вътре) до дворци от колониалната епоха, всичко построено, така че да съчетае най-доброто от “срещата на два свята” – термин, с който аз предпочитам да наричам “откриването на Америка”, защото ако мислим логически не можем да кажем, че сме открили нещо, което винаги е било там, само защото не сме знаели че то съществува, звучи малко тъпо нали?

Оставям ви да разгледате снимките на сгради и детайли от сгради, които са ме впечатлили в Куско.

Пазарът

Мога да говоря още много за архитектурата в старата столица на империята на инките, но искам да ви заведа на пазара. Този в Куско е един от най-известните в Перу и според мен си заслужава да го включите в обиколката си. Казва се “Сан Педро” (Mercado De San Pedro) и се продава абсолютно всичко и на много добри цени. А ако не желаете да си занесете чиа или киноа към България, просто можете да се отбиете, за да хапнете нещо сладко или да изпиете един шейк приготвен от свежи тропически плодове и мляко (това направихме ние и беше много добра идея).

Това бяха част от местата, които не бива да изпускате, когато сте в Куско, но определено има още много, които не успях да включа, заради обема на статията, а със сигурност има и много други, които не съм успял да посетя, защото престоят ми в града беше само 3 дни – време недостатъчно за всичко на тази надморска височина. Това, което най-много ме впечатли е усещането за безвремие, когато се разхождаш из тесните павирани улички, притиснат между големите перфектноснадени каменни блокове от сръчните ръце на инките или пиеш чая от кока в някое от многото кафенета на “Пласа де Армас”.

Ако все още не сте прочели предишната ми статия, която беше за Лима, Перу, можете да го напъвате от препратката. А докато стане време за следващата не пропускайте да последвате страницата ми във Facebook, където всеки ден публикувам снимки с кратък коментар от любимите ми места по света.