MMXVIII

Коледа и Нова Година освен време за семейството и празненства, е и време за равносметка, когато си спомняме с усмивка за всички красиви моменти през изминалата година и започваме да планираме следващата. Този пост го посвещавам на тръпката и стремежа към откриване на света, които ни тласкат всеки път към търсене на нови усещания и емоции, защото какво би бил живота ни без мечтите? – аз знам отговора – Просто съществуване.

Мадрид, Испания.

ЯНУАРИ

Природен парк Йосемити, Калифорния.

Започвам това пътуване в Калифорния и Националния парк Йосемити. Трудно е да намеря епитети, с които да опиша неземната красота на това място и величието, с което падат неговите води по отвестните му скали и формират приказни водопади. Усещането е уникално. Когато стоиш пред хилядолетните гигантски секвои, разбираш колко нищожно и незначително е времето, което прекарваме на земята, но пък и че от нас самите зависи дали ще го изпълним със смисъл.

Природен парк Йосемити, Калифорния.

Природен парк Йосемити, Калифорния.

ФЕВРУАРИ

Колизеума в Рим, Италия.

Говорейки за времето и как трябва да се опитаме да оставим следа, няма как да не използвам момента да скоча в Рим. Вечният град, заради величието на който се казва, че не е бил построен за един ден – поговорка, която аз много обичам да употребявам в речта си, защото мотивацията е критичен момент в постигането на дадена цел. А Рим е място, на което винаги ми е приятно да се връщам, въпреки хаоса, претъпканите с туристи площади и шума от клаксоните от прелитащите мотоциклети.

Площад “Навона”, Рим, Италия.
Фонтанът “Ди Треви” в Рим, Италия.

МАРТ

Райски плаж на Пукет, Тайланд.

Стигаме и до едно по-специално пътуване – Тайланд, пътуване за духа и в търсене на място за обяд с що годе прилична хигиена. Шегата на страна, освен райските плажове и красивите будистки храмове, Тайланд ми показа и истинското значение на думата екзотика, а то освен нещата, които се виждат по пощенските картички, носи и миризмата на всевъзможни подправки, понякога е безкрайно пикантно, а понякога е в пълен сблъсък с европейските ти виждания. Може би в това се крие магията на пътуването.

Измежду някой от многото острови в Тайланд.

Залезът в Пукет, Тайланд.

АПРИЛ

Париж, Франция.

Обезателно след Южна Азия имаме нужда и от голяма доза Европа. А какво по-добро място от Париж със своите прави булеварди и подрязани дървета, издържани със стилна архитектура и върха на Айфеловата кула в далечината. На ценителите на виното и сиренето ще им се наложи да останат с месеци, защото в Франция наистина знаят как да ги приготвят! Бон апети!

Париж, Франция.
Париж, Франция.

МАЙ

Ню Йорк, САЩ.

Няма как да не стигнем и до Ню Йорк. Огромен, хаотичен, мръсен, но пък толкова привлекателен. Много често, когато не съм се връщал там няколко месеца, като изляза и се разхождам измежду гигантските сгради, през главата ми минава мисълта, че наистина имам една от най-хубавите работи и мога само да съм благодарен. Точно това усещане ме кара да се чувствам жив и да продължавам да пътувам.

Таймс Скуеър, Ню Йорк, САЩ.

Ню Йорк, САЩ.

ЮНИ

Чипровският манастир, България.

А какво е пътуване без завръщане към корените. Моите са дълбоко в България, някъде в дивия северозапад, под върховете на Балкана и зелените хълмове. Където традициите са живи, макар и да умират. Бабите са майстори на прекрасни килими в пастелни цветове, но с тези баби си отива и това изкуство, защото младите, освен горди с тези традиции, са и незаинтересовани за опазването им. Всичко зависи от нас. Оставям ви да се насладите на чипровския килим, докато още можем.

Чипровски килими от музея в града. Чипровци, България.
Църквата в Чипровци, България.

ЮЛИ

Малибу, Калифорния.

И от Чипровци ви отвеждам в Калифорния – едно от любимите ми места в САЩ. Винаги има нещо ново и интересно, което не съм посещавал и всеки път ме изненадва с разнообразието си. Красивите гледки по залез на връщане от плажовете на Малибу по крайбрежната магистрала Пи Ейч (PH – Pacific highway) са още една причина да се чувствам голям късметлия.

Малибу, Калифорния.
Лос Анджелис, Калифорния.

АВГУСТ

Барселона, Испания.

Лято. Жега. Плаж. Море. Барселона. Ааа… да продължавам ли? Въпреки че живея в Барселона вече две години и половина, а преди това съм идвал и като турист доста пъти, не мога да кажа, че съм се наситил на гледките ѝ. Има толкова много интересни места за разглеждане, че когато дойде майка ми за една седмица, не успях да и покажа всичко, което бях планирал.

Каса Мила в Барселона, Испания.

Парк “Гуел” в Барселона, Испания.

СЕПТЕМВРИ

При това ми посещение в София, намерих време да се отбия и до Националната Художествена Галерия в бившия царски дворец. София, България.

Септември е може би любимият ми месец за пътуване в Европа. Обичам галещите лъчи на слънцето и прохладния вечерен ветрец, който ти напомня, че лятото си отива. Тази година прекарах голяма част от него в Барселона, защото имах нужда да си почина, но направих и едно кратко пътуване до София, което ме зареди с много положителна енергия и с нетърпение очаквам следващата ни среща.

Преди полета обратно до Барселона, заведох баба ми до Драгалевския манастир. Покрайнините на София, България.

Интериорът на храм-паметника Александър Невски в София, България.

ОКТОМВРИ

Бостън, Масачузец.

Последните ми публикации бяха точно за Бостън, затова няма да изпадам в подробности, а ще кажа само, че с удоволствие бих пътувал по-често до там, защото е едно много интересно и красиво място, където можеш да почувстваш духа на Америка отпреди тяхната независимост.

Бостън, Масачузец.
Бостън, Масачузец.

НОЕМВРИ

Катедралата на Андора ла Веля.

Андора. Чували ли сте някога за това малко планинско кралство в Пиринеите с донякъде неизяснен статут, поради проблемите около своята независимост? Известно място за каране на ски и балнолечение, а през лятото можете да правите преходи в планината или просто да отидете за отдих. Столицата Андора ла Вея ми се стори нещо средно между главната на Банско и Витошка със своите магазини, ресторанти и всевъзможни глупости.

Главната улица в Андора ла Веля.

Пейзаж от Андора ла Веля.

ДЕКЕМВРИ

Едно от новите 7 чудеса на света – Мачу Пикчу, Перу.

Ако ме следвате в социалните мрежи вече може би се досещате на коя дестинация ще посветя моя декември. За никой не е тайна афинитета ми към Южна Америка и се надявам да мога по-често да пътувам до там, защото тези пътувания ме вдъхновяват и карат да израствам чисто персонално. Отгоре на всичкото чувствам някаква странна връзка с хората и културата. За Перу ще пиша в следващите месеци по-конкретно, а сега само ще кажа, че 15 дни не ми стигнаха и със сигурност ще се върна пак някой ден! Уникално!

Залез над централния площад и катедралата на Арекипа, Перу.
Традиционни облекла от Куско, Перу.

Така завършва моята равносметка за изминалата 2018, която за мен беше изпълнена с много хубави емоции и всевъзможни приключения, които реших да започна да разказвам в този блог. Сега на прага на 2019 стоя с много очаквания и надежди да бъде още по-ползотворна от отиващата си 2018, да ме вдъхновява и кара да описвам красивото по света и да ме връща винаги вкъщи, където любовта на близките и усещането за принадлежност са по-силни от всякъде другаде! Желая ви една успешна и усмихната нова 2019 година!

Тази година стартирам и страница във Facebook, за да мода да публикувам повече неща и да стигна до повече хора! Посетете я и ако ви харесва идеята дайте един 👍🏻

Следва продължение…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s