Масоните (част 2)

Продължавам разказа си за тайнственото братство на Масоните, което успях да опозная от части, в едно от моите пътувания до Щатите, при изключително необикновени обстоятелства. Ако все още не сте прочели първата част, можете да го направите на линка отдолу. Приятно четене!

Масоните (част 1)

Мозайка на фасадата.

На мен Бостън ми се стори най-подходящото място да се запозная с Масоните. Град наситен с толкова история и пазещ спомена от борбите за независимост от Британската империя, пълен с култура, изкуство и символ на научния подем. В близост до града се намират и едни от най-известните университетски центрове не само в Америка, но и в световен мащаб – Харвард, МТУ и Бостънския университет. Всичко това в съвкупност е предпоставка за сформирането на общество с високо интелектуално ниво и следователно приятна почва за изникване на всякакви клубове за хора от тези среди.

Както обещах в предната статия, този път ще ви разкажа повече за символите на Масоните и интересните артефакти, които можете да разгледате ако посетите тяхната библиотека-музей в Бостън. Моят гид беше безкрайно изчерпателен и разказваше по един много увлекателно-шеговит начин.

Това е гидът в сградата на Масоните от Бостън, чието име забравих за съжаление.

На снимката се вижда знамето с герба на масонската ложа в Бостън, на който са изобразени два бобъра, символ на труда, тъй като градът е и известен индустриален център, придържащи щит с вплетени в него крепостни кули, изображение на индианец и геометрично пособие, препратка към приемствеността, цар Соломон, точните науки и местните племена. Върху щита е белия гълъб с клонката, който както знаем носи надеждата, вярата, увованието и известява, че нещо дългоочаквано е на път да стане реалност. Под всичко това пък е изписано “FOLLOW REASON” или пожелателното послание на Масоните да се водим повече от нещата, които са причина, в смисъл, че съществуват, а не да вярваме измислени теории, без обосновка. А под написа е и годината на създаване на ложата 173, което я прави една от първите в Америка и сред най-старите в световен мащаб.

Голяма мозайка с герба на братството краси и външната стена на сградата.

На влизане в музея имаше друг масон, който ни посрещна и започна да ни разпитва по същия начин, както стария ни познайник, дали сме масони и от къде идваме, като междувременно на различни карти нанасяше с лепещи се точки приблизителното местоположение на нашите родни места.

Снимах само европейската карта и за моя изненада, ложата се радва на голяма посещаемост от всички крайна на света, не само от Европа.

Масонска конституция. Не знам дали е оригинал, но ми направи впечатление, че много ценни и интересни старинни книги бяха оставени за разглеждане без надзор.

Навсякъде е пълно с такива купчини от книги.

Коя от коя по-старинна и с по-интересна декорация.

Архивна снимка от музея-библиотека на ложата.

Тази снимка я направих, за да ми бъде по-лесно да препредам думите на нашия гид. На първия ред в средата седи главната фигура в йерархията на Масонскита ложа – Великия майстор – той е единственият, който по протокол може да остане с шапка. Останалите дори и да носят са длъжни да ги свалят в негово присъствие. Направих снимки и на табелата пред кабинета му, на която пише само “Grand Master”.

Коридора водещ до кабинета на Великия майстор и табелата му.

Този артефакт пък се предполага че съдържа кичур от косата на Линкълн. И аз свободно можех да го пипам и разглеждам.

Самият кичур. Съжалявам за качеството на снимките, просто от осветлението и пластмасовата обвивка това е най-доброто, което успях да постигна.

Имат и впечатляваща колекция от старинни часовници.

Също и скулптура на всевъзможни места.

Самият музей е една голяма своеобразна каша. Ако искаш да видиш нещо трябва да ровиш, нещо като антикварен магазин. Много малко са нещата, които са подредени като в традиционен музей. Всичко е много интерактивно, няма ги обяснителните табели, няма план на музея, а ако желаеш да научиш нещо повече за даден експонат, просто трябва да попиташ стария познайник. Беше забавно преживяване, заклевам се.

Камината беше доста пищно украсена, поставена централно в библиотеката и с кокетно сформирана зона за четене и отдих.

А някои експонати остават за мен с неизяснен произход и функции.

Интериорът на кутишката от горната снимка. Мога само да предполагам, че е свързана с юдеизма и храмът на цар Соломон. (Предположение)

Още експонати на иврит.

И предмети, за които не бих правил предположения.

Мемориална плоча, по-приличаща на надробен камък, в памет на Хенри Прайс, който е бил Велик майстор на ложата.

Друг ценен предмет за ложата е тази дърворезба. Казва се “Грозд” или “Връзка грозде” и е оригинала, който през 1733 е стоял на таверната, където се е сложило началото на тази масонска ложа.

Така завършвам моята разходка в тази прекрасна сграда. Не успях да запомня всичко, което ни разказа нашият начетен домакин, а пък от това, което запомних успях да възпроизведа в текст не повече 50%. Затова ако един ден сте в Бостън, обезателно посетете ложата на масоните, ще останете приятно изненадани като мен от тяхното гостоприемство и колко свободно разговарят, отварям скоба – естествено без да издават тайните на братството си.

Надявам се разказът да ви е харесал, и ако е така последвайте блога ми за още интересни истории и практични съвети от срещите ми с Америка. В предстоящата статия ще ви запозная с любимите ми 10 места в Бостън, които не са за изпускане. А междувременно можете да последвате страницата ми във Facebook със много снимки и истории от цял свят!

1 Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s