Масоните (част 1)

Напоследък темите ме откриват сами. И както се казва “всичко се случва поради някаква причина”. Този път ще ви разкажа за едно тайно и не дотолкова тайно братство – Масоните, и как без изобщо да ги търся, те ме намериха сами! Приятно четене!

Бостън, Масачузец, ноември 2018.

Беше прекрасна есенна утрин и след кратка разходка в китайския квартал на Бостън, се отправях за пореден път към основните забележителности и Даунтаун-а. Свикнал да търся подходящи ъгли за снимки и интересни сдради по пътя ми, в полезрението ми попадна една масивна постройка, на която с големи букви пишеше: МАСОНСКА СГРАДА

Красивата постройка се намира на ъгъла на две улици, като едната ѝ страна гледа към най-известния парк в Бостън, където според исторически източници е възникнал градът през 17ти век.

Започнах да я снимам и разглеждам детайлите ѝ от всички страни, без изобщо да имам представа от масонство и символика. Тогава един господин, с дълга побеляла брада и удивителна прилика с добрия старец, ме попита директно дали съм масон. -Не, даже не знам почти нищо за тях – и веднага ми мина през главата, че за да ме пита, може би той е, и бързо го попитах. – Ами вие? – отговори ми положително. След кратък разговор ми обясни, че доста от техните сгради имат опознавателни турове с гид масон, и че задължително трябва да ида на тура, който започва след няколко минути. Нямах нищо по-интересно планирано, затова реших, че е крайно време да се запозная от първо лице с братството, известно със своите тайни церемонии и практики датиращи от времето на цар Соломон.

Още символи по екстериора на сградата.

Сградата интригуваше още от самия вход: черепи, звезди, лъчи и какви ли още не природни и геометрични символи. Портиерът ме упъти към асансьора и каза да се кача на петия етаж и да следвам гласът, защото групата вече се беше качила и обиколката трябваше да започне всеки момент. След като изпълних инструкциите и вече бях на петия етаж, последвах гласът на гида, който ме заведе до един овален кабинет. Гидът, масон на може би 70 години, но облечен изискано и с топла усмивка, ме прикани да прекрача прага. Първият му въпрос беше същия като на моя събеседник по-рано: Масон ли сте? След като стана ясно, че не съм, ме попита от къде идвам и спомена, че също имало ложи в България.

Голямата зала за срещи, гледана централно.

Следващата спирка беше голямата зала, където братството провежда своите срещи при изключителни мерки за сигурност. Обясниха ни, че след като се затворят вратите никой няма право да излиза или влиза, при каквито и да било обстоятелства. Залата не бих казал, че беше пищно украсена, приличаше на нещо средно между правителствена зала, храм и съдебна зала. За сметка на това имаше доста странни предмети, които веднага ми привлякоха вниманието.

Неотлъчните атрибути в една масонска ложа.

Първото, което ми се наби в очите бяха двата камъка, поставени точно до входа на залата, пред една група кресла. За да добиете по-добра представа ще се опитам да обясня разположението в залата. Тя е с правоъгълни размери, на двете къси страни на правоъгълника и на една от дългите, са разположени 3 групи кресла, с по три кресла в група, и постамент с лампа. Гида ни обясни, че при някои от ритуалите, единствената светлина в залата идва точно от тези 3 лампи, разположени пред креслата. А на четвъртата страна на залата е разположен органа и има пейки за сядане.

Органът в голямата зала.

Но да се върна към блоковете камък. Това е алегория за пътя, който трябва да изминем и за усилията, които трябва да положим преди да станем някой. Нашият гид започна с това, че масоните избират членовете си, така че да могат да бъдат полезни с нещо. Те са грубия камък, който още не е шлифован, но пък има форма, което са личните му качества. Също така се прави и препратка към древния храм на Соломон, за построяването на който са се използвали блокове с приблизително същия размер. Гида ни попита с кой от двата блока според нас ще бъде по-издържлив един строеж. Естествено отговора беше с нешлифования. Точно такъв отговор очакваше и той, за да ни покаже, че само и единствено с нашата индивидуалност и личностни качества, ние сме способни да допринесем много за израстването на групата. И в следствие на което, ние получаваме знанието.

Стигаме и шлифования камък, който пък представлява вече просветения в тайните и познанията на масонството член на братството.
Лампата, като символ на науката, светлината и просвещението.

Последната тройка кресла, разположена на дългата страна на правоъгълната зала, и заобиколена от пейки за сядане.

Така завършвам за тази седмица, за да мога да ви разкажа още следващия път, когато съм ви подготвил някой доста интересни артефакти от музея на ложата и още истории за масонското братство!

Продължението можете да намерите на следния линк:

Масоните (част 2)

Не пропускайте да хвърлите едно око на страницата ми във Facebook, където всеки ден ви очакват нови снимки и публикации!

1 Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s