Проект “Емиграция” (част 2)

Продължението на разговора ми с Рени и спомените ѝ за София от преди Втората световна война. Ако не сте прочели първата част, можете да я намерите в прикачения линк. Приятно четене!

Проект “Емиграция” (част 1)

Започвам с любима гледка към улица “Московска” в София, недалеч от дома на Рени.

Става ми още по-тъжно и решавам да сменя темата. Искам да ми разкаже за Родината, такава каквато си я спомня тя, за бомбардировките над София и изчезналия, за мое огромно съжаление, аристократичен облик на града. “София беше за пример на всички столици в Европа, улиците се миеха всяка нощ.” – започва Рени. Разказва ми за големите булеварди с подредениете като по конец дървета, за новоизникващите красиви сгради в Сецесион и приликата ѝ с едни от най-красивите по това време градове като Виена и Будапеща. За жалост голяма част от сградите, които не преживяват войната, никога повече не са възстановени. Те освобождават място на следващата идеология, която лично според мен е допринесла също за облика на града, и в добрия, и в лошия смисъл.

Националният дворец на културата, който е символ на социалистическата мощ и грандомания, но и много практична сграда със смесени функции.

Решавам да ѝ покажа снимки от една от последните ми визити в България. Искам да видя как ще реагира, когато види познатите символи, и какво още ще ми разкаже. Спира ме на снимката на ротондата “Свети Георги”, замалко да не разпознае мястото, все пак цялата тази зона преди Втората световна война е имала съвсем различен облик. Нарича я старата църква, явно така е била известна по онова време. Не мога да разбера дали и харесва в какво се е превърнало сърцето на София, а и знам, че заради тази идеология ѝ се е наложило да емигрира все още студентка и без да успее да завърши образованието си по право в България.

Ротондата “Свети Георги”, която многобройни пъти е сменяла заобикалящия я фон за последните 1700 години.

Преминаваме на следващата снимка. Аз си помислих, че паметта ѝ изневерява, защото ми говори за операта, но не за тази, която знаем днес на улица Врапча, ами за Народния театър, едно време там са се изнасяли и оперни постановки, а сградата на Софийската опера е била все още в строеж.

Театър “Иван Вазов”.

Стигаме и до снимка на катедралата Александър Невски. А очите ѝ се насълзяват. “Аз живеех до катедралата, на улица Дунав в четириетажна фамилна къща.” Питам кой живее сега там и дали къщатата още стои. Казва, че къщата е още там, но тя не е търсила нищо. Продължаваме да разглеждаме снимките на катедралата и аз осъзнавам всъщност колко много обичам София без дори да е моят роден град.

Катедралата “Александър Невски”.

Разказва ми и за ужаса на бомбардировките и благодари, че е оцеляла. Семейството и е имало и вила в Банкя, където са прекарали тази страшна част от историята на София. Не всички нейни познати имали тази съдба обаче и някой от тях загубили живота си. Спомня си с ужас и я разбирам. Само някой, който го е преживял, може да знае какво е чувството, когато чуеш сирените и усетиш тътена от прелитащите ниско бомбардировачи. Когато сгушил най-близките си, очакваш като на Руска рулетка да се спасиш и този път, скътан под някоя маса или касата на вратата. Но най-страшното идва, когато небето утихне и прахът се разсее, когато единственото, което се чува е плачът на хората, търсещи близките си и воят на сирените, който продължава да звучи, макар и вече да е без значение.

Руската църква в София.

Прескачаме от тема в тема, защото Рени се сеща за един нейн познайник, когато вижда къщата му, или по-точно двореца му – Цар Симеон II. Оказва се, че се познава и с него и с майка му, дори е ходила да го посети в Мадрид, която визита, с шеговита усмивка, определя като “арменска”. Питам какво има предвид с този епитет на етническа основа и ми разяснява, че при този тип визити на гостите им е толкова приятно да си говорят и имат толкова много да си кажат, че е невъзможно да си тръгнат. Мисля си “сигурно ще да е било доста интересно да присъствам на този разговор” и отвръщам с лека усмивка на моята събеседничка.

Пролет пред бившия Царски дворец в София, където е живеел Цар Симеон II преди да бъде изгонен от България по времето на социализма.

Вече става време да си тръгвам, защото трябва и да почина малко преди работа. Желанието ми да остана и да слушам увлекателните разкази е попарено от часовника показващ 14:00ч и макар разговора с Рени да е един от най-интересните, които съм водил в живота си, дългът ме зове. Това предполагам може да се назове момент, в който мразиш работата си(в кръга на шегата). Започвам поотделно да се сбогувам с всички, като им желая здраве и им благодаря за този ден. Тръгвам си наистина зареден с много положителна енергия и усмивка до ушите. Макар църквата да няма поп, поне има едни чудесни миряни. Благодаря и на Рени и се моля да е жива и здрава, за да мога пак да се срещна с нея и да ми разкаже за интересните си приключения и спомени от отминалите времена.

Завършвам със снимка от интериорите на сгради, които стоят вече векове в центъра на София и наистина си заслужава да се видят. Археологическия музей, джамията Баня Баши и Синагогата.

Така завършва срещата ми с българите в Лос Анджелис, които за няколко часа успяха да докоснат сърцето ми и да ме убедят, че има защо да знаем кои сме и от къде идваме, защото само така ще успеем да се съхраним и останем единни като народ. Важно е да отбележа също така, че всяко нещо започва от нас и че сме способни на много, стига да го пожелаем. Няма политик, който да дойде и да оправи България, народа е този, който сам трябва да си помогне. А може би много неща ще се променят, когато сменим фокуса на обектива от режим “моето” с “общото” и видим, че ако не мислим само за себе си, а и за обществото, няма как да не дойдат по-добри времена, затова нека се опитаме да бъдем по-добри хора!

Следва продължение…

1 Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s