Плажовете на Лос Анджелис

Лос Анджелис е известен с кино индустрията и като дом на голяма част от телевизионните звезди. Но освен с прожектори и папараци, аз го свързвам и с безкрайните плажни ивици, бурния Тих океан и красивите залези над него. В този пост ще стане дума за една от най-любимите ми части на Лос Анджелис-плажовете, макар и пътите, в които съм влизал във водата да са точно… един, тъй като тя е прекалено студена, а може би ледена е по-точната дума.

Ел Матадор (El Matador)

Както съм споменавал в други публикации, климатът на Лос Анджелис е един от най-добрите, не само според мен, но и според американците. Слънчево и топло през цялата година, с минимални валежи(аз все още не съм виждал дъжд в ЛА) и с прохладни вечери. И точно това е любимата ми част от деня да съм на плажа. Няколко часа преди залез, когато слънцето вече е паднало и не напича толкова силно, е перфектния момент за разходки по крайбрежните ивици и булеварди.

Може би най-известният, но не и най-хубав според мен, е плажът на Санта Моника. Ще го срещнете във всички пътеводители, като една от основните атракции на ЛА.

Кея на Санта Моника и лунапарка върху него.

Санта Моника е известно курортно градче, на тихоокеанския бряг на Лос Анджелис, където се намира кеят (Santa Monica pier) и лунапарка върху него, дал му толкова популярност. Там е и краят на небезизвестният път Route 66, който тръгва от Чикаго и пресича цялата държава.

Табелата за финала на Route 66 на кея на Санта Моника.

Тъй като в блога ми споделям лични впечатления, трябва да спомена, че този плаж не ми е от най-любимите, и не защото е мръсен, грозен или неподържан, напротив, мисля че самият плаж е доста голям и приятен, с палми и съоръжения за спорт, с красива алея за разходки и ленти за колоездене, обаче най-големия проблем е че винаги е пълен с туристи. Купища туристи. Върху самия кей понякога е невъзможно да се движиш, по крайбрежната алея също. Затова избягвам да ходя там.

Залеза някъде между Санта Моника и Винис биич.

Следващата спирка е плажът Венеция или Винис биич(Venice beach). Също толкова известен като този на Санта Моника и свързани помежду си с крайбрежна алея, която в части от Винис е приютила една от най-голямата сцена за изява на луди, просяци, бездомници и наркомани. Става дума за повече от 1км, където докато се разхождаш по алеята, от едната страна имаш магазинчета, а от другата просяци и бездомници, които продават какво ли не, някои просто си стоят и пушат каквото са намерили, а има и такива, които творят. Не съм правил снимки, защото лично мен такива гледки ме отблъскват и се опитвам да ги избягвам.

Крайбрежната алея на Винис биич.

Има и един господин, който ме впечатлява безкрайно всеки път, когато минавам от там. Бездомник, с побеляла мръсна коса и раздърпани дрехи, с доста налудничав поглед, винаги свири на рояла си, и свири наистина добре. Тъй като ми беше доста интересно как някой с толкова талант свършва на такова място, направих леко проучване в интернет и намерих няколко интервюта с него. Казва се Nathan Pino, бил е пианист, но е решил да бъде свободен и да свири само за удоволствие, тъй като успехът е “хлъзгаво нещо” и парите не го правят щастлив, както споделя с интервюиращия. Всеки сам избира.

На лявата стена може да се види репродукция на “Звездна нощ” на Ван Гог.

Преработена версия на “Раждането на Венера” от Ботичели с типичните за плажа Винис предмети и действия.

Графитите в тази част на града са наистина впечатляващи, но Винис има и още една красива част-каналите, дали му това име.

Каналите и частните домове във Винис.

Имам прекалено много снимки от каналите и е безкрайно трудно да подбера, мястото наистина си заслужава да се посети, не е толкова пълно като краибрежната алея на Винис и е зона с частни къщи и без коли, което я прави доста тиха и спокойна. В началото на миналия век, когато са създадени каналите, дори е имало гондоли и гондолиери, като във Венеция, Италия.

Частен двор с доста странни предмети.

Друга известна част е входа към плажа, със сградите си в американизиран нео венециански стил* и с висящия надпис VENICE (Венеция) между две от тях. Там има доста ресторанти и барове, както и в околните пресечки.

*Аз реших да го кръстя така, тъй като не знам как може да се нарича.

Знака V E N I C E – вход към плажа на Винис, по за залез.

Това бяха двата най- известни, сега отиваме към двата ми любими!

Плажът Манхатън (Manhattan beach) се намира на юг от гореизброените и е доста по-ненатоварен от тях. Също има кей, който е може би най-голямата му забележителност и красиви резиденциални къщи по плажната алея. Липсват туристи и бездомници, което го прави специално за мен място.

Снимки от кея и плажа на Манхатън биич.

Съседното градче се казва Редондо биич (Redondo beach), и като повечето в Америка(и гореспоменатите) разполага със свой кей с магазинчета и ресторанти в случая. Малкото пристанище около кея с яхти и лодки и плажа са другите главни забележителности, където може да се разходи човек и наслади на калифорнийското слънце.

Снимки от кея и пристанището на Редондо биич.

В заключение: има наистина красиви места по крайбрежието на Тихия океан в Лос Анджелис. Дори с тези четири не се изчерпват, това са четирите, които съм посетил аз и мога да коментирам. Повече в следващите включвания.

Следва продължение…

2 Comments

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s