Miami baby

След West coast, дойде ред и на East coast! И то с Маями.

Кацнахме по залез и гледката по време на снижение беше невероятно красива. Типичните за района езера със затихнала вода, къщички или по-скоро имения, със своите градини от палми и тропична растителност, пръснати навсякъде между тях, и небето покрито с облаци, които сменяха цвета си всяка минута.

Гледката от офиса ми.
За съжаление, когато залеза беше най-красив нямах възможност да снимам, все пак бях на работа.

Имах представа какво е да си на 30+ градуса със 100% влажност, тъй като бях ходил в Бразилия, но бях забравил как се усеща. Буквално може да се сравни с влизане в турска парна баня. От среда с нормална температура, в моя случай самолета, отваряш една врата и влизаш на едно място, където моментално започваш да се потиш и усещаш влажността на въздуха как навлиза в дробовете ти. Не е много приятно, и не мисля че с това може да се свикне. Добре че долу под стълбите ни чакаше климатизиран автобус.

Нещо, което ми направи впечатление в Маями е че навсякъде имаше климатици и смените на температура вън/вътре бяха прекалено драстични. Във летището и в хотела имах нужда от връхна дреха, а може би и яке, докато навън… навън просто не се издържаше. В последствие видях, че и в Маями има сезони и не всеки път е такава непоносима жега.

Постът на спасителите.

На другия ден задружно се отправихме към плажа с част от екипажа, а съдейки по небето, в което почти нямаше облаци, щеше да бъде и много горещо.

Плажът е на 5 минути с кола от хотела, където отсядаме, но до там не можеш да отидеш пеша, тъй като американският инженерен гений беше решил, че на 8 лентовия мост, които минава над гореспоменатите езера, пръснати из цялата зона на Маями, няма нужда от тротоар! Браво, адмирации! Така че, ако ви кажат, че в Америка не можеш без кола, да знаете че става въпрос именно за това. Няма тротоари на много места и просто не можеш да стигнеш от А до Б без кола, а за градския транспорт или липсата на такъв ще говоря друг път.

И плажът!

С всяка измината крачка се виждаше все повече и повече, и беше невероятно колко синя е водата.
Думите са излишни…

След като се настанихме и намазахме обилно с крем против изгаряне, вече ни беше ужасно топло и тръгнахме да влизаме във водата. А тя беше гореща, гореща! Нещо, което лично на мен ми харесва, тъй като не мога да се къпя в студени води. Например в същия океан само че от другата страна, по бреговете на Португалия, при 40 градуса навън успях да си намокря само краката до коленете, защото водата беше ледено студена! Но да се върнем към Маями.

Панорама на плажа.

Нещо типично за града са големите жилищни блокове по плажната ивица, а самия град не е известен с финансова зона, както повечето други в САЩ. Замислих се с какво ли се занимават хората, които живеят тук и все още нямам отговор, но ми се струва доста скъпо и луксозно навсякъде.

Бяхме решили че ще е ден за почивка и не ходихме никъде да разглеждаме. Взехме си коктейли и се отдадохме на релакс под звуците на латино музика от бара наблизо. Доста добър план!

Следва продължение…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s