Първи впечатления

Никого няма да изненадам като кажа, че Америка е голяма- това беше първото ми впечатление. Големи магистрали с големи автомобили. Замислих се и за околната среда, дали наистина си дават сметка какво и причиняват с тези емитори на вредни газове? Но да не се отклонявам. Имаше и много просяци по улиците, нещо което бях виждал във филмите, но като че ли ми беше убягнало. Никога не ми се беше сторило толкова важно, от лентите по-скоро изглеждаше като режисьорска тактика за придаване на драматизъм, или доза страх в напрегнатите моменти, когато само момиче се разхожда по улицата в тъмните часове. Но за жалост това е реалност, която социалната система или липсата на такава подминава всеки ден. И мърсотията-тя беше навсякъде, и в големи количества, но нека спра дотук с негативизма, защото в Америка има и много хубави и интересни неща.

След като се наспах и закусих с колегите беше време за разходка! Сан Франциско ни очакваше, макар и с мъгла около популярният мост “Голдън Гейт” и студен вятър. Беше май, но разположението на града на океана оказваше огромно влияние. През деня можеш да се разхождаш по тениска, но вечер задължително ти трябва яке.

Градът ме грабна. Беше нещо като Америка и Европа в едно, големи сгради в икономическия център и красиви къщи и кооперации около тях, разположени панорамно по хълмовете на столицата на Силиконовата долина.

Беше доста добра комбинация, а и нямаше просяци наоколо. Новият ден ми даваше обещания за добро начало на моята първа експедиция в Америка! Знаех, че не мога да видя всичко за един ден и затова и не пришпорвах колегите си, исках да се насладя на спокойните улици, осеяни с къщи във Викториански стил. А те бяха много и много красиви! Отказах се и да снимам всичко, защото нямаше да ми стигне паметта на телефона. Заслужава си човек да се разходи из тези квартали на града.

Хареса ми, че всеки се беше погрижил да реставрира къщата си, да я боядиса в интересен цвят и да има малка градинка отпред. Много цветове и цветя.

Тук ще ми се наложи да спра желанието си да направя паралел с родната действителност и начина, по който ние опазваме културното си наследлество, тъй като тези, които го оставят да се разрушава така и така не четат блогове в интернет, а дори и да четяха финансовите им интереси винаги ще са водещи. Жалко е, че смятаме за по-престижно да се живее в новопостроена сграда в мутробароков стил, отколкото в къща с история и красива фасада… Продължавам.

В близост имаше парк, който беше останал от едно изложение, състояло се през 1915. За тези които се интересуват, могат да потърсят повече информация в Гугъл, мястото се казва Palace of fine arts.

След дългата разходка бяхме много гладни, а в тази зона нямаше много голям избор от места за хапване, затова седнахме в първата пицария, която видяхме. Пицата в Америка е доста по-различна, от тази на която сме свикнали, но си заслужава да се опита! Пиперони е една от най-известните, аз и станах фен.

Следобеда прекарахме в централната част на града, където са съсредоточени повече бизнес сгради, магазини, ресторанти и услуги. Там минава и известният трамвай “Кейбъл Кар”. Ние не се качихме, защото преценихме, че вече бяхме уморени и цената на билета беше по-голяма, отколкото такси до хотела, който всъщност не беше никак близо. Оставихме го за следващия път.

Влюбих се в Сан Франциско и с нетърпение очаквах следващата ни среща, защото имаше още много какво да видя.

Следва продължение…

2 Comments

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s